Според неотдавнашно проучване горивните клетки с протонно-обменна мембрана (PEM) са по-ефективни от други алтернативни генераторни технологии като начин за осигуряване на резервно захранване на центрове за данни при определени климатични условия.
„Водородните горивни клетки се очертават като потенциално надеждно решение за справяне с непостоянния характер на зависимите от метеорологичните условия възобновяеми енергийни източници като вятъра и слънцето“, се казва в разпространено изявление на специализираната в центрове за данни компания Equinix, която миналата година се обедини с Националния университет на Сингапур (NUS), за да проучи въпроса.
„Когато производството на енергия от възобновяеми източници се колебае поради динамични метеорологични условия, водородните горивни системи могат да действат като ефективен резервен източник на енергия, така че центровете за данни да останат онлайн“, се казва още в съобщението.
Проучването оцени методите за захранване въз основа на надеждността, разходите, условията на работа и въздействието върху околната среда.
Всички разгледани сценарии включват спомагателна акумулаторна система, която е проектирана така, че да осигури непрекъснато захранване на критичния товар, дори когато се отчита времето за стартиране и скоростта на нарастване до максимална мощност.
Но PEM горивните клетки, които разчитат на химическа реакция между водород и кислород за генериране на електроенергия, постигнаха най-висока ефективност в диапазона от 45 до 57 %. Те бяха следвани от алтернативните генераторни технологии (44-47%) и генераторите, захранвани с водород (34-40%).
Ефективността на горивата следва същата схема: Най-малко гориво се използва от PEM горивните клетки, след това от алтернативните генераторни технологии и от генераторите, захранвани с водород.
Що се отнася до условията на работа обаче, PEM горивните клетки и водородните генератори имат по-строги параметри и изискват строг контрол на температурата, влажността и вентилацията. PEM горивните клетки се нуждаят от работа при температура между 0°C и 50°C, а водородните генератори – при температура между 15°C и 40°C.
За сравнение, за алтернативните генератори е предвиден диапазон от -20°C до 50°C – два пъти по-голям от този на водородните генератори.
Авторите стигат до заключението, че PEM горивните клетки са очевидният избор за резервно захранване в потенциално облачни или ветровити среди, където температурите рядко са под 0°.
„Нашият анализ показва, че горивните клетки с протонно-обменна мембрана (PEM) и алтернативните технологии за генератори са обещаващи решения за резервно захранване, особено в тропически климат“, обясни професорът от NUS Лий Пох Сенг.
Горивните клетки PEM имат още една характеристика, която не е характерна за генераторите: липса на емисии на парникови газове.
По-нататък Equinix и NUS планират да разгледат разходите, свързани с осигуряването на непрекъснато захранване на центровете за данни.
Тъй като използването на изкуствен интелект продължава да нараства, надпреварата за намиране на алтернативни начини за захранване на центровете за данни се ускорява. Според главния изпълнителен директор на AMD Лиза Су през февруари, производителността на процесорите и графичните процесори се удвоява на всеки 2,4 години, но енергийната ефективност откровено не се е увеличила.
Клъстерите за изкуствен интелект, използвани за обучение на големи езикови модели, могат да изискват мощност от порядъка на суперкомпютрите.
Това накара някои оператори на центрове за данни – включително Microsoft и Amazon – да създадат микроенергийни мрежи.
А миналия месец Microsoft публикува обява за работа, в която търси мениджър на програма за ядрена енергия, който да наблюдава центровете ѝ за данни с ядрени реактори. ®
