Характеристика Порт Хедлънд е град с население от едва 16 000 души в горещо и прашно кътче на северозападна Австралия, на 1600 километра по шосе от най-близкия голям град. Поради това той е на пръв поглед странно място за център за данни, управляван от австралийския оператор NEXTDC. И все пак такива места са все по-търсени, благодарение на близостта си до енергийни източници – като се има предвид огромният апетит за изчислителен капацитет за обучение на модели на изкуствен интелект.
Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг разви идеята за отдалечени центрове за данни, защото смята, че именно там може да се извърши тежката работа за изкуствения интелект при ниски разходи за енергия и въздействие върху околната среда.
Както той обясни по време на изложението Computex през юни, светът разполага с достатъчно енергия, за да управлява инфраструктурата, която изгражда моделите на изкуствения интелект – тя просто не е налична в гъсто населените райони.
Ето защо той предложи изграждането на центрове за данни там, където хората са малко, но енергията е в изобилие.
Идеята на Хуанг не е съвсем нова. В началото на хипермащабната ера компании като Meta и Google откриха долината на река Колумбия в северозападната част на Тихия океан в САЩ – място, където водноелектрическите централи не се използват пълноценно, тъй като алуминиевите заводи, за които са построени, спират работа. В допълнение към евтината енергия от тези водноелектрически централи, регионът предлага и прохладен климат и завидна свързаност. Той бързо се превръща в известна провинция за центрове за данни.
Помага и фактът, че северозападната част на Тихия океан не е далеч от населени места, тъй като това означава, че латентността няма да е висока за потребителите на западното крайбрежие на САЩ – дом на много потребители на услуги, които се изпълняват в центровете за данни в региона.
Въпреки че латентността е от значение за някои потребители в Порт Хедлънд – центърът за данни е изграден до голяма степен, за да обслужва местната минна индустрия – обучението на модели на изкуствен интелект не е натоварване, чувствително към латентността. От друга страна, инференцирането – пускането на моделите на ИИ в действие – се нуждае от ниска латентност, тъй като потребителите искат чатботовете и системите за преобразуване на текст в изображения да работят бързо.
Ед Андерсън, изтъкнат вицепрезидент-анализатор в Gartner, заяви пред The Register: „От архитектурна гледна точка изводът е по-добре да бъде разположен в точката на потребление. И ако имаме нужда от големи изчислителни ферми, нека ги разположим заедно с енергийните източници“.
Което обяснява защо един център за данни в далечния Порт Хедланд може да бъде жизнеспособен – или за да обслужва местни клиенти, или за да се възползва от енергийни активи, които не са налични по-близо до градовете.
Това обяснява и политиката на Китай за „източни данни и западни компютри“. Това са усилия за преместване на пет милиона шкафа с оборудване в западната част на страната, където земята и възобновяемата енергия – голяма част от която е от водноелектрически централи – са в изобилие, като центровете за данни в гъсто населената източна част на страната се оставят да съхраняват данни и да изпълняват по-малко енергоемки натоварвания.
Планът на Китай е насочен към проблем, за който говори енергийният консултант Матю Уорън, който заяви пред The Register, че захранването на центровете за данни със слънчева енергия не е осъществимо.
Като начало, слънцето не грее през нощта, а центровете за данни трябва да работят 24 часа в денонощието. Уорън отбеляза, че макар да е възможно да се изградят слънчеви паркове с достатъчен размер, за да захранват център за данни през деня и да генерират достатъчно енергия, която да се съхранява на място, за да работи през нощта, облачните дни все още представляват проблем. Разширяването на други енергийни източници до отдалечен център за данни не е жизнеспособно, тъй като изграждането на изключително дълги кабели е скъпо, а загубите при пренос означават, че количеството енергия намалява на големи разстояния.
Хидроенергията е възможна алтернатива, но Уорън отбелязва: „Всеки, който иска да осигури базов товар с нулеви емисии, вече е поставил съоръжението си до водноелектрическа централа.“
Операторите, които могат да намерят енергиен ресурс на добра цена в отдалечените райони, поне ще открият, че отдалечените операции не са прекалено болезнени.
Андерсън от Gartner посочи, че Microsoft е управлявала подводен център за данни без инциденти.
„Центровете за данни изискват много ресурси за изграждане, но не изискват много ресурси за експлоатация“, обясни той.
Но на отдалечени места тези ресурси за изграждане могат да бъдат по-трудни за осигуряване.
Бен Кроу, асоцииран директор за колокация и облак в компанията за проектиране и изграждане на центрове за данни Vertiv, заяви пред The Register, че работата на фирмата му по центъра за данни в Порт Хедлънд е подчертала малобройността на работната ръка в отдалечените места.
„Получихме достъп до подходящите таланти“, спомня си той, но когато метеорологичните условия забавиха работата, беше трудно да върнем квалифицираните хора на обекта – защото те бяха заети с други задачи. Така закъсненията могат да се увеличат. Но той също така отбеляза, че веригите за доставки не са основен проблем: отдалечените оператори знаят, че не могат да очакват доставка на хардуер в един и същи ден, и планират съответно.
Времето също създава предизвикателства при проектирането на центрове за данни. Порт Хедлънд е податлив на тропически бури, а климатът е горещ и влажен. Кроу казва, че поради това охладителните системи често са изработени по поръчка на такива места и изискват допълнителни тестове. Познания като ръководството за експлоатация на центрове за данни в тропически условия, създадено от правителството на Сингапур, могат да помогнат, но нуждата на операторите на центрове за данни от изключителна надеждност означава, че готовите комплекти и подходи рядко са достатъчни.
Отдалечените центрове за данни, посветени само на обучението на ИИ, също са икономически предизвикателство.
Дейвид Хърст, изпълнителен директор на групата на австралийския оператор на центрове за данни Macquarie Technology Group, заяви пред The Register, че неговата компания и нейните колеги обикновено търсят различни наематели, за да балансират рисковете си.
За разлика от тях един център за данни за обучение по изкуствен интелект може да има само един наемател за няколко месеца или за по-дълъг период от време. Колеги от бранша на Хърст са му казали, че някои клиенти са готови да се ангажират с пет- или десетгодишни договори за наем на отдалечени центрове за данни, предназначени за обучение, като в този момент цифрите се натрупват. Но той не е сигурен дали днешните оператори на центрове за данни са съгласни с рисковете и оперативните изисквания на отдалечен център.
Това може да обясни защо се появяват специализирани оператори на центрове за данни с изкуствен интелект като CyrusOne. Разбира се, този клас оператори на центрове за данни осигуряват и изчислителна инфраструктура – обикновено много хиляди графични процесори, което увеличава капиталовите им разходи. Операторите на конвенционални центрове за данни почти винаги изискват от наемателите да донесат собствения си комплект.
Андерсън от Gartner подчертава друг риск, който създават отдалечените центрове за данни: те могат да се окажат в юрисдикции, които не обръщат внимание на проблемите на околната среда.
