Много от близките н жертвите на престъпност рядко получават присъденото обезщетение /кръвнина/, защото обикновено подсъдимите прехвърлят имуществото и парите си от сметките си на някой близък. Самите осъдени се възползват от празнини в Закона за кръвнина и не изплащат необходимите обезетения.
Претърпелите жестоките болки от престъпленията не могат да получат справедливост, защото самото ни законодателство позволява на недобросъвестни лица да избегнат съдебното изпълнение – те отчуждават имотите си, автомобилите си и банковите си сметки.
Но тук в България механизмите са доста тромави и по-бавни.
Много ясно бе поставен и случая с австралиецът Джок Полфрийман, който е платил само 400 хиляди лева кръвнина за смъртта на студента Андрей Монов. А къде са останалите пари, които биха обезщетили близките на този младеж.
И затова частните изпълнители заявяват и настояват близките на жертвите на престъпления бързо да завеждат граждански искове и да искат от съда да налага обезпечение чрез запор или възбрана на имуществото на обвиняемия.
И се запитвате има ли го и този проблем, който доказва неефективността на Закона за кръвнина. Гражданските искове могат да се разглеждат както в наказателни, така и в граждански дела.
Между 100 и 200 хиляди лева е най-често взиманата кръвнина от убийците.
Истинна е, че в нашето наказателно право, пострадалият има права тогава, когато обвинителния акт е внесен в съда.
Висшият касационен съд се погрижи да постанови задължително за съдилищата, че кръвнина имат право да получат братя, сестри, баби и дядовци, както и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка със смъртта и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания.
И затова наследниците на загиналият трябва активно да участват във фазата на разследването и от това какви доказателства ще бъдат събрани на досъдебната фаза, зависи изходът на самия процес като цяло и гражданския процес за получаване на кръвнина.
