Изкуственият интелект постепенно излиза от ролята на помощник за отделни задачи и започва да се превръща в част от ежедневните бизнес процеси. След периода на експерименти с генериране на съдържание, анализи и обобщения, все повече компании търсят следващата практическа стъпка – как AI да поеме конкретна работа, да използва фирмена информация и да взаимодейства със системите, с които служителите работят всеки ден.
Именно тук все по-голямо значение придобиват AI агентите – специализирани дигитални помощници, създадени за конкретни задачи и процеси. С Microsoft Copilot Studio и Power Platform компаниите могат да изграждат такива агенти според собствената си организация на работа, данни и правила.
В сферата на продажбите един такъв агент би могъл да получи клиентско запитване, да провери информацията в CRM, да извлече свързани данни от друга бизнес система, да подготви необходимия контекст за служител и да задейства следваща стъпка от процеса. Така AI агентите се превръщат от универсални асистенти в инструменти, които могат да бъдат изграждани около конкретна бизнес задача. Не само това, но и наличието им изцяло променя мястото и ролята на CRM системите в продажбените процеси.
В един търговски отдел AI агентът може да събира информация за потенциален клиент преди среща, да подготвя история на комуникацията, да следи за неизпълнени последващи действия или да подпомага квалифицирането на нови запитвания. За да се гарантира непрекъсваемостта на процесите, паралелно с това в друг отдел агент може да обработва вътрешни заявки, да намира информация в корпоративна база, да подготвя документи или да задейства процеси по одобрение.
Microsoft Copilot Studio е инструментът, който позволява да бъде зададена логиката, по която работи всеки един агент, неговите знания, инструкции и действия. Чрез решенията Microsoft Power Platform тези умни помощници могат да бъдат свързан с различни приложения, данни и автоматизирани процеси.
„Това, което променя подхода на работа, е възможността AI агент да бъде изграден около реално протичащите в една компания процеси. Всеки бизнес има специфики, които понякога трудно могат да се вместят в софтуерните инструменти. Възможностите на изкуствения интелект вече позволяват много по-лесно в началото да се поставят конкретната задача, данните и системите, които вече се използват и в съответствие с тях да се гради автоматизация“, коментира Даниела Димова, маркетинг мениджър на Тим ВИЖЪН България.
Най-голям потенциал има между отделните системи
Наблюденията на експертите показват, че служителите губят най-много време не вътре в дадена система, а прескачайки между няколко различни приложения. Фирмените процеси често изискват работа с няколко решения паралелно. Една поръчка или заявка например може да започне по имейл, клиентската информация да се намира в CRM система, наличности или финансови данни в ERP, документите на трето място, а финалното одобрение да изисква включването на конкретен служител или мениджър в процеса.
Когато в компанията липсва интеграция между подобни отделни системи, служителят на практика се превръща в посредник между тях. Персонализираният AI агент може да поеме част от тази координация и да спести ценно време. Той може да извлича необходимата информация, да я обобщава, да задейства автоматизирани процеси или да насочва задачи към правилния човек.
При това човешкият контрол не отпада. Компанията сама определя кои действия могат да бъдат автоматизирани и при кои е необходимо потвърждение, проверка или решение от служител. Същевременно агентите документират всяка предприета стъпка, която може в последствие да се проследи и анализира.
Първо процесът, после агентът
Достъпът до технологията не означава, че всеки процес трябва да бъде автоматизиран. Според експертите на Тим ВИЖЪН България, една от най-честите грешки, които компаниите правят, е да започнат с въпроса „Какъв AI агент можем да създадем?“, вместо да установят къде реално губят време и пари, и какъв проблем искат да решат.
Затова, подобно на внедряването на всяка една система за бизнес управление, първата стъпка е анализ на самия процес и установяване кои действия се повтарят, къде служителите търсят или прехвърлят информация ръчно, какви решения могат да бъдат автоматизирани и къде трябва да остане човешкият контрол. След това вече могат да бъдат определени източниците на данни, достъпите, необходимите интеграции и действията, които агентът ще изпълнява.
