Хибридната работа вече е стандарт за българската IT екосистема, микро- и малките компании са мнозинство, а организациите, развиващи собствени продукти, заемат водещо място на пазара по този показател. Това става ясно от новия анализ на 1749 технологични компании в България, създаден от Job Board-а на DEV.BG в края на юли.
Данните обхващат целия технологичен сектор, включително местни компании с всякакъв размер, както и значително международно присъствие. София остава основният технологичен център в страната, но градове като Варна и Пловдив вече изграждат устойчиви регионални IT общности.
„Българският IT сектор вече не може да бъде описан само като аутсорсинг дестинация или като пазар, доминиран от големи международни работодатели. В него има силно местно предприемачество, голям брой малки компании и все повече организации, които развиват собствени продукти. Това е знак за по-зряла и по-разнообразна екосистема, която не зависи от един-единствен бизнес модел“, коментира Емил Попов, Маркетинг Мениджър на DEV.BG.
Хибридната работа се превръща в норма
Най-категоричната тенденция е свързана с начина на работа. Общо 71,9% от анализираните компании или 1257 организации, предлагат хибриден модел, който съчетава работа от офис и от разстояние (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826595/). Други 18,5%, или 324 компании, позволяват изцяло дистанционна работа. Само 4,3% от работодателите изискват постоянно присъствие в офис, а за 5,3% няма налична информация.
Така над девет от всеки десет компании, за които има данни, предлагат поне някаква форма на дистанционна заетост.
Резултатите показват също, че гъвкавостта вече не е допълнителна придобивка, а основен елемент от политиката за привличане и задържане на IT специалисти. Тя позволява на компаниите да достигат и до професионалисти извън градовете, в които се намират техните офиси.
Малките компании са основата на технологичната екосистема
Микро- и малките организации формират общо 67,5% от компаниите в анализа. Най-голямата отделна група са микрофирмите – 690, или 39,5% от всички разгледани организации. Малките компании от своя страна са 490 и представляват още 28% от извадката. Средните по размер дружества са 228, или 13%, а големите технологични работодатели – 218, или 12,5 процента. За 119 организации няма информация за размера им. (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826412/)
Това разпределение показва силно предприемачески характер на сектора. Голяма част от компаниите са изградени около специализирани екипи, нишова експертиза, конкретен продукт или решение за определен пазар. Въпреки че големите работодатели имат важна роля за заетостта и развитието на мащабни проекти, очаквано численото мнозинство е на по-малките организации.
Българските компании са повече от чуждестранните
Компаниите с българска собственост представляват 58,4% от анализираните организации, или общо 1021. Чуждестранните компании са 708, което се равнява на 40,5% от извадката. Смесена собственост е посочена при осем организации, а за други 12 липсва информация. (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826256/)
Данните показват, че международният бизнес продължава да има значително присъствие и да играе важна роля за развитието на сектора. Едновременно с това местната предприемаческа екосистема има капацитет да създава и развива голям брой собствени технологични компании. Така българският IT пазар не зависи единствено от международни центрове, външни инвеститори и глобални корпорации, а разполага и със значима местна бизнес основа.
Продуктовите компании заемат водещо място
Повече от половината организации в анализа – 958 компании, или 54,8% – са изцяло продуктови (графика – https://public.flourish.studio/visualisation/29826493/). Техният основен бизнес е свързан със създаването и развитието на собствени софтуерни решения, платформи или технологични продукти. Компаниите, които разработват решения за външни клиенти, представляват 16,5% или 288 организации. Други 8,2% комбинират продуктова и service дейност. В категорията консултиране, внедряване и други технологични услуги попадат 359 компании или 20,5% от всички анализирани организации.
Разпределението показва, че българската IT екосистема отдавна не може да бъде определяна единствено като аутсорсинг сектор. Все повече компании развиват собствени продукти и интелектуална собственост, макар че разработката за външни клиенти и технологичните услуги продължават да бъдат важна част от индустрията.
София остава водеща, но регионалните центрове се развиват
София продължава да бъде безспорният център на технологичния сектор. В столицата имат присъствие 1325 от разгледаните компании или 75,76 процента. Концентрацията е свързана с наличието на университети, инвестиционни фондове, големи работодатели и развити професионални общности.
Извън столицата най-силно се открояват Варна и Пловдив. Във Варна присъстват 207 компании, или 11,84%, а в Пловдив – 201 компании, или 11,49% от общия брой. Следват Бургас със 75 организации, Русе с 39, Велико Търново с 33, Стара Загора с 23 и Плевен с 16. Технологични компании развиват дейност и в Благоевград, Шумен, Враца, Габрово, Монтана и други градове. Сборът на процентите по градове надхвърля 100%, тъй като част от компаниите имат офиси или екипи в повече от една локация.
